Танцът е напрежение, което си заслужава!

Танцът е празноглаво забавление само за онези, които не желаят да се учат или за онези, на които се е оказало, че им се отдават добре в дадения момент. За всички останали танцът е трудно занимание, което изисква силно повишено внимание (напрежение), усилия (напрежение), сила да понасяш критика (напрежение), смелост да пробваш неща, които не са комфортни или поне така изглежда в началото (напрежение).

Да, процесът на движение и учене често е труден. И още: колкото по-труден е той, толкова по-ценен и важен е за личността! Напрежението да си вържеш мозъка на възел, докато си представиш необходимото движение, предпазва от алцхаймер, паркинсон и др. мозъчни заболявания. Напрежението да се хармонизираш с музиката, развива волята. Напрежението да се хармонизираш с партньор, развива емоционалната интелигентност. Напрежението да понасяш някой да ти разказва в подробности как НЕ се справяш - и то понякога пред цяла група хора, развива самочувствието и доверието в околните. Напрежението да изпълняваш упражнения, от които тялото боли, развива мускулите и ставите, раздвижва лимфата, вкарва кислород в кръвта и прави тялото Ви здраво. Наградата от това напрежение идва обаче... след време - при едни повече, при други по-малко. Индивидуално е. За колко време танците ще станат приятни някому, никой не знае с точност. При някои се случва след месец, при други след години.

Е, има един спомагащ фактор все пак: когато човек танцува, организмът му отделя вещество с наркотично въздействие, наречено ендорфин. Благодарение на него настроението се подобрява и човек се чувства приятно уморен след танци. Ендорфинът е нещо като "балсам" против напрежението, "смазочното масло" на танците. Той не е вреден, както са изкуствените наркотици и по естествен път предпазва от безпокойства и депресия. Но лошата новина е, че не може напълно да премахне напрежението от ученето.

Едно е сигурно: чувството за успешност при ученето на танци често ДЪЛГО ВРЕМЕ ОТСЪСТВА. Затова много хора се отказват и не стигат до онзи прекрасен момент: МОМЕНТЪТ, когато се чувстват царе на телата си, МОМЕНТЪТ, в който могат да творят красота с тях и да й се наслаждават, МОМЕНТЪТ, когато комуникират свободно на езика на тялото и казват на него прекрасни неща, МОМЕНТЪТ, в който летят от щастие, защото са постигнали резултати тръгвайки от нулата или под нея. Ако никога не сте танцували достатъчно дълго, за съжаление Вие не знаете за какво говоря :-( Ако пък танцувате и на танците, които посещавате Ви е лесно и забавно или изобщо не знаете как се справяте и не Ви пука за това, значи е много вероятно всъщност да НЕ научавате нищо. Танцът ТРЯБВА ДА Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО. Той е учител, а не шут. Той е ценно изкуство, а не кич. Той трябва да е истинска и здравословна храна, а не полуфабрикат.

ТАНЦЪТ Е ЖИВОТ И ЖИВОТЪТ Е ТАНЦ <3

Колкото повече оставим танцът да ни моделира - толкова повече животът придобива смисъл и пълноценност. Без танц животът е непълен, небалансиран, неудовлетворителен и недоизживян...

Моля, танцувайте! Поживейте си :-)

Използвайте тялото си, докато е здраво, защото главата и без това ще ползвате през цялото останало време, за да си представяте онова, което сте могли да направите с тялото, докато сте можели ;-)

С любов,

Цвети Благоева Радева