Защо танцуването е важно

В съвремието танцът не е масов приоритет. Така е организиран животът ни. Така ни учат, че е нормално. "Само много талантливите са предопределени за танци" - се твърди.

Някога танцът е бил за всички. Във всички култури, държави, общества и класи танцът е бил не просто достъпен - бил е важен. По-талантливи ли са били? По-неангажирани? Едва ли. Просто са били по--близо до човешкото си естество. Не са си задавали въпроси от типа на "мога ли", "имам ли време за това" и др. Танцът е бил част от живота им, част от тях самите - той е бил животът.

Защо танцуването е важно?

ТАНЦЪТ НИ ВРЪЩА КЪМ СЪЩНОСТТА НИ

Танцът утвърждава връзката между тялото и душата. Той ни дава възможност да ги хармонизираме. Дава ни шанс да сме здрави физически и да сме щастливи психически. Радостта от танца не се сравнява с нищо друго. Спортът си е "блъскане", а другите форми на изкуство често не напрягат мускулите. Танцът и невербалният театър са единствените, които съчетават усиленото движение (или спорт) със изкуството. Танцът обаче включва в себе си и музиката, която носи допълнителен бонус. Когато душата се разгръща чрез възможностите на тялото, ендорфините и останалите хормони на щастието са най-силно задействани, в сравнение с ефекта от практикуване на другите видове изкуство или спорт.

ТАНЦЪТ ИЗРАБОТВА У ЛИЧНОСТТА УСЕЩАНЕ ЗА КРАСОТА, РЕД И ХАРМОНИЯ

Цял живот човек се стреми към тези качества, както и да коригира несъвършенствата около себе си. Когато научи правилата на красотата, наблюдавайки ги първо у своите учители по изкуство, а после ги претворява през себе си, той вече има похват как да ги прилага и в целия си живот. Не е достатъчно само да гледаш красивото. Иска се и умение да го твориш. А когато си ползвал за това тялото си, колко е по-лесно да го постигнеш с леглото си сутрин, а?

ТАНЦЪТ ГРАДИ ВОЛЯТА

Той е едно от най-трудните изкуства, понеже основният му инструмент е тялото, а то трудно се овладява, за да твори каквото ни е на сърце. Затова се иска школовка за изграждане на качества и умения. Как става това? Едно е сигурно: не става с лежане или с гледане на танци по телевизията. Става с труд и системно прилагане на много физически и психически упражнения. Налага се да се справиш с дискомфорти от всякакъв тип, бориш се с критиките на своите треньори, с лошото си самочувствие, с болката. Но когато се научиш, разбираш, че танцът ти е дал нещо, което никой и нищо друго не може да ти даде по същия начин.

ТАНЦЪТ ГРАДИ САМОЧУВСТВИЕТО

Всяко изкуство е колкото насочено навътре към личността и нейните преживявания, толкова и към публиката... и нейните преживявания. Ако творецът излезе на показ без да е готов за това, публиката усеща, че нещо не е наред и шансът да получи одобрението, от което има нужда, се намалява многократно. Затова сериозна част от танцовото обучение е изграждането на добро самочувствие, без което творецът не може да комуникира себе си успешно по време на своята изява. Да, танцовата школа е школа по самочувствие!

ТАНЦЪТ ГАРАНТИРА ПСИХИЧЕСКОТО И УМСТВЕНО ЗДРАВЕ

Психически, танцът те кара чрез трудностите постоянно да изследваш себе си и дебрите на своите възможности. Той те кара да се самоанализираш във всяка една минута, да втъкваш изкуството в душата си и после да го изкарваш от там по свой уникален начин. Кара те да се самозаявяваш и да се самоизразяваш. Кара те да се променяш.

Умствено, танцът поставя едни от най-сериозните казуси пред човека - да анализира позициите на тялото си и да ги променя според нуждите на изкуството. Това именно "връзване мозъка на възел" е причината танцът да дава най-висока превенция (96%) срещу заболявания като алцхаймер и паркинсон.

ТАНЦИТЕ В ЕКИП РАЗВИВАТ УСЕЩАНЕ ЗА ТАКЪВ

Говорим не просто за учене в група, а за танци, които се изпълняват от двама или повече танцьора едновременно, т.е. когато по време на танца - в хореографиите си - те взаимодействат един с друг. Самото обучение в група също действа като своего рода "тийм билдинг", но танцуването с някого е много по-силен катализатор за комуникация и усещане на партньора. Няма приказки. Няма анализи. Музиката тече и хармонизирането трябва да се случи на момента. Партньорите развиват други сетива на комуникация, които съвременният живот ни отнема.Почваме да говорим на езика на тялото.

ТАНЦИТЕ ПО ДВОЙКИ ЗАТВЪРЖДАВАТ ЖЕНСКО-МЪЖКОТО ПОЛОВО ОБОСОБЯВАНЕ

В днешно време "джендър политиката" смущава по-голяма част от българите. Ами, ако сте от тях, може да се замислите дали да не запишете децата си на латиоамерикански и бални танци още докато са малки. Това обучение и усещане за полова принадлежност ще им остане за цял живот. Етикецията при тези танци е задължителна. Ролите са ясни. Взаимодействията също.

ТАНЦЪТ УЧИ КАК ДА КОНТРОЛИРАМЕ ПРОЦЕСИТЕ

Както всеки друг процес, така и танцът си има задачи, правила и крайна цел, а той самият е трудно средство за постигането им. Овладяването на една толкова трудна материя набавя на човек умението и увереността, че нищо друго не може да му се опре в живота.

И така.... ЩЕ ТАНЦУВАМЕ ЛИ? :-)