Съвременни митове за танците

Много митове има за танците, за танцуващите и за процеса. Че танцът не е като математиката (демек - далеч по-лесно е), че трябвало да бъде забавно, че танците са само за жените, а мъжете танцьори са гейове, че има хора, които като нямат вроден талант, по-добре да не се опитват и т.н.

Танцът е едно от най-трудните и красиви изкуства. Той изисква много повече ресурс, отколкото голяма част от останалите изкуства, понеже основен инструмент е ЦЯЛОТО ТЯЛО, чието овладяване не е никак лесно, особено, когато сме възпитавани в свят, в който физическото възпитание не е ценност. Да овладееш обездвижено, болно или неизползвано тяло, и да се научиш да го контролираш, не е лесна задача, и често процесът на учене не е никак забавен! Човек трябва да отхвърли много предразсъдъци и да се освободи от много комплекси. Понякога това е болезнено и за тялото, и за душата, макар и в действителност крайният резултат да носи несравнима наслада.

Че мъжете не могат и не бива да танцуват е друг безумен мит. Чудно ми е как са измислени толкова много фолклорни танци, които се танцуват по двойки, след като на горките мъже не им било дадено. Във всички култури мъжете и жените танцуват наравно, макар и да имат различни роли в танца! Това, че съвременният мъж не танцува, няма нищо общо с мъжествеността му. Напротив! Мъжът е забравил да е кавалер. Забравил е да е смел и да не се плаши от предизвикателства, затворил се е в себе си и го мързи. Това не е добра тенденция и на мъжете днес не им прави чест, че абдикират от една толкова ценна дейност, която способства за общата наслада и сработване в обществото, семейството, пък и личността сама със себе си придобива по-добра комуникация.

Що се отнася до таланта - не знам дали има по-голяма глупост от това, човек да си мисли, че е предназначен да развива само една или максимум две дисциплини в живота си, и останалите да изхвърли в боклука... Някога хармоничното и многостранно развитие на личността е било ценност - хората са били много по-интелигентни, не защото са имали интернет и са играли на компютърни игрички по цяла нощ, за да подхранват фалшивото чувство, че придобиват ценни рефлекси и умения. Не, те са излизали на мегдана/площада, срещали са се с други хора, и са се веселили с танц и музика, в раздумка и съвместни игри.

Казват, че живеем в свят, в който науката царува, а митовете са останали в миналото. Не мисля. Живеем в свят, в който ценностите изчезнаха. Останаха само глупавите митове.

Ти решаваш дали ще промениш това в своя свят.

Е, ако ти стиска ;-)