НАШАТА ИСТОРИЯ
С помощта на верни партньори и добри приятели създадохме първоначалния SANGRE CALIENTE формат наречен Танцово студио SANGRE CALIENTE (SANGRE CALIENTE Dance Studio), който отвори врати на ул. Загоре в София на 15 януари 2006г. До този момент вече бяхме доразработили и адаптирали фигуративната танцова програма базирана на американския социален стил в салонното танцуване, предназначен за аматьори. Пригодихме я към нашите условия и поканихме ученици.

Системата стъпваше изцяло на индивидуалното обучение като всеки имаше възможност да се учи със свой инструктор според своето ниво.
Освен индивидуалните уроци имаше и практически упражнения, или както ги наричаме – партита – по време на които всички ученици и инструктори можеха да танцуват заедно и да практикуват наученото в неформална среда.

Не след дълго открихме обаче, че ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРИТЕ имат сериозни затруднения в изучаването на танците. Част от тях са:

-
полови предразсъдъци (че танците са само за жени)
-
базисни предразсъдъци (че танците са само за талантливи и културно предразположени)
-
убеждение, че танцовите умения би следвало да се придобиват с минимални усилия, защото те по правило би трябвало да са много забавно и неангажиращо действие
-
много лоша двигателна култура и липса на всякакво физическо възпитание
-
заболявания и телесни ограничения
-
лошо самочувствие спрямо собственото си тяло и неговите движения
-
блокажи от всякакъв тип
-
трудности в ученето и усвояването на непознат материал
-
неумение за изразяване на емоции
-
лоша комуникация с инструктора и партньорите
-
и много други
Така разбрахме и защо повечето хора започват с голямо желание своето обучение по танци и после бързо се отказват. Убедихме се, че ако те не преодолеят тези пречки, то при първата трудност в обучението по танци, която се появи на хоризонта им, те ще се отказват, и в това няма никакъв смисъл. Затова се наложи да променим стратегията на обучение. Разработихме изцяло нова система, която да включва повече интерактивни възможности за проработване на възникващите индивидуални затруднения по пътя на обучението на всеки ученик. Разработихме сами и внедрихме алтернативни методи за ТАНЦОВА ТЕРАПИЯ и други АРТ-ТЕРАПИИ в помощ на обучителния процес. Така хората започнаха да прозират какво е реалният ТАНЦ и какви са необходимите предпоставки за усвояването му. Обучението стъпи на друга плоскост – себеразвитие. Преименувахме се на Център за себеразвитие чрез танц SANGRE CALIENTE (SANGRE CALIENTE Dance&Self Development CENTRE) и се преместихме в нова база на ул. Виктор Юго.
През следващите години учениците се отсяха и останаха онези, на които им беше забавен процеса на учене, както и онези които не се концентрираха върху задължително бързите резултати и изкуствените похвали. Днес тези, които сa част от обучението в SANGRE CALIENTE са търпеливи и усмихнати хора, които въпреки, че идват на танци веднъж в седмицата в свободното си време, знаят, че танцът е забавен, само когато са му отдадени и не ги е страх от него. Той освобождава тялото и душата им и те си тръгват щастливи от срещата с него.
Ако искате да се срещнете с нас, заповядайте в нашия Център, където се учим по иновативна система. Макар и всички заедно, при нас индивидуалността е почетена. Всеки има свое пространство да учи на своето ниво и със своето темпо – без значение дали е на първи урок или знае най-много стъпки. Тук всички са приятели и си помагаме взаимно в процеса. <3
ТАНЦЪТ Е ЖИВОТ И
ЖИВОТЪТ Е ТАНЦ !!!

Кои танци преподаваме?
Предлагаме на вашето внимание 12 различни танца обобщаващи два стила - така наречените латиноамерикански танци и бални (стандартни) танци.
Латиноамериканските ни танци включват:
РУМБА
Това е танцът на любовта. Бавен фолклорен кубински танц, чието оригинално заглавие е болéро. Когато е популяризиран по света (основно чрез състезателния формат на „спортните танци“), този танц е станал известен под името румба, което всъщност е име на друг, много по-бърз и темпераментен кубински танц. Но румбата, такава, каквато се преподава днес в залите по салонни танци, е лиричен, сантиментален и романтичен танц, и като настроение се доближава до бавния американски блус. Това е един от най-любимите танци на учениците в нашето студио.
ЧА-ЧА-ЧА
е жизнерадостен кубински фолклорен танц с динамичен характер и отчетлив ритъм. Любим е на повечето танцьори, заради мажорните и лесни за тананикане латино парчета. Носи много весело настроение и може да бъде изтанцуван върху повечето съвременни поп парчета, които звучат по радиото или в обикновените дискотеки. Много е близък като изживяване и стил до салсата, но е по-труден поради насечените малки стъпчици в средата, чието изтанцуване с токчета възпроизвежда звука „чат-чат-чат“ откъдето идва и названието на танца. Броенето е по-сложно, както и техниката на танцуване, тъй като изисква бързина и точност. Но когато се овладее е много забавен и закачлив.
САЛСА
прилича на… доматен сос с много подправки ;-) Когато слушаме музиката, откриваме, че това е кубински танц с разнообразни примеси от музиката на други народи. Съдържа африкански, мексикански, та дори и арабски ритми и напеви. Като танц носи белезите на Куба, затова секси стойката и забавлението стоят в основата на философията на този изключително повратлив танц. Доста пасва на характера на балканските мъже, тъй като мъжката роля в него е на „мачо-непокист“, който определено е „пич”, майстор и знае как да „врътка“ една „мацка“ наляво-надясно (което по някакъв начин явно отразява и затвърждава общата визия за българина и затова салсата е толкова популярна у нас, въпреки, че мъжете ни не са особено привлечени от танците като цяло). Неговите маймунджилъци са далеч по-облекчени и лежерни в сравнение с нейните. Ролята на жената е на секси мадама (блянът на всеки балканец). Нашето студио преподава на българския мъж и танци като валс и пасо добле, които има на какво още да го научат и да го развият – другото така или иначе той си го носи, нали така ;-)
МАМБО
Американското мамбо е плод на смесване между кубинския сон (предшественикът на салсата) и рокендрола. Говори се, че кубински емигранти занасят своите музика и танци в американските музикални клубове по времето, когато рокът е бил модерен. Двата танца се смесват естествено, тъй като имат акцент на второ време. Американското мамбо се танцува горе-долу като салса на някое от по-бавните рокендрол парчета. В крайна сметка този танц се обособява като самостоятелен стил. Композират се нови песни, които звучат като рок, но имат латино и джаз привкус. Танцът има латиноамерикански корени, но е „посеверноамериканчен”, т.е. опростен дотолкова, че всеки да го може :-) Носи визията повече на секси салсата и чачачато, отколкото на прагматичните американски рокендрол и суинг хореографии. Сливането на рока и салсата в мамбо не е било много трудно, защото като баланс и въртения двата танца си приличат ужасно. (Съществува още и кубинско мамбо, което е салса с акцент на второ време. Наричат го салса-мамбо или салса „on two”, но ние не го преподаваме.)
РОК
...ендролът е музиката на всички времена. Танцът донякъде е актуален и днес. На музиката на рокендрола могат да се танцуват 7-8 различни танца, които са били измислени и модерни през различните десетилетия на миналия век. Буги-буги, суинг, туист, джайв, чарлстон са някои от разновидностите му. Ние танцуваме по-лежерната му форма, разработена върху основата на бавния суинг. Като американски танц, рокът носи типичните белези на северноамериканската култура и представлява един хем забавен, хем практичен танц. Толкова е бърз и въртелив, че удобството и добрия баланс са задължителни за него.
САМБА
е известна като бразилски танц, но всъщност има африкански корени. Тя е динамичен танц с отчетлив ритъм, изпълнен от най-разнообразни ударни инструменти, който се смесва с освободени, секси движения. В оригинал самбата не е салонен танц за двойки. Тя е част от културата на древните африканските племена – от техните религиозните ритуали, както и от онези танцови ритуали за намиране на партньор и продължаване на поколението. По късно, като роби в Бразилия, африканците мечтаят за свободата си танцувайки своята самба нощем, тъй като през деня са експлоатирани на плантациите. Така самбата е пренесена и доразвита в Бразилия, където преминава и в бойно изкуство (капойера). В наши дни самбата в Бразилия се е превърнала по-скоро в карнавален, параден танц символизиращ свободата. Когато е популяризирана по света, тя е претърпяла сериозни изменения и е хореографирана и като салонен танц. „Бразилската самба” е по-различна и трудна от салонната. По времето, когато танците по двойки са били модерни салонната самба е измислена с цел всеки да може да се забавлява и всячески да изживява тази красива, динамична и тонизираща музика. Голям принос за това имат спортните танци, които тогава се обособяват като формат. Много хора и днес предпочитат именно тази версия, която също носи много от духа на празника и свободата, както е в оригинал.
ПАСОДОБЛЕ
Пресъздава испанската корида. Въпреки това се твърди обаче, че този танц не е испански, а е измислен първоначално във Франция, като е използвана техниката на циганско-испанския фолклорен танц фламенко. Изграден е върху музиката, на която се извършва бикоборството. Затова за този танц разполагаме единствено с една мелодия и множество нейни ремикси и римейкове. Измислен е като салонен танц, за изпълнение по двойки, с основната цел – забавление. Това е единственият танц от нашите, в който кавалерът е в ролята на истински стопроцентов мачо-мъжкар (тореадор), а дамата има право да тропа с крак и да проявява твърд характер като в същото време да е женствена, грациозна и предизвикателна като червен плащ.
БАЧАТА
Този танц е доминикански и е сравнително нов спрямо кубинската салса, въпреки, че в българските салса школи тези два танца често вървят заедно. Музиката му е нещо средно между кубинските танци болéро и чачача. Танцът също сякаш е примесен от тях. Страничното шасе от чачача е взето и на негова основа е и бейсикът, както и пластиката му. Настроението му е романтично и интровертно както в болéрото (румбата). Който е танцувал болéро (румба) и чачача няма да има никакви проблеми с бачатата.
МЕРЕНГЕ
Този танц можем да наречем „бейсикът“ на всичките латиноамерикански танци. Който научи техниката на стъпване на меренге, може да е сигурен, че оттук нататък вратата за всички латино танци му е широко отворена. Меренгето е най-лесният и най-забавен латино танц. Танцът „купон“. За съжаление на по-дългогодишните танцьори той им се струва „несериозен“. Но пък е идеален за начинаещи танцьори. Чрез него те ще усетят най-добре латиноамериканския дух и техниката на танцуване.
Балните ни танци включват:
БАВЕН ВАЛС
Или английски валс. Танцът на принцовете и принцесите от приказките. Също романтичен и любовен като румба, но по-официален. Румбата носи топлата спонтанност на латино емоцията и е насочена навътре - към изживяване между двамата партньори. Валсът е по-екстровертен танц – той разкрива любовта между кавалера и дамата на зрителите, но го прави по възможно най-елегантен и приемлив за обществото начин. Вероятно, затова този танц е толкова подходящ за първи сватбен. Мнозина смятат логически, че вероятно заради темпото, бавният валс е предшественик на бързия, но е тъкмо обратното. Пръв Щраус засвирва музиката „валс“, въз основа, на която е хореографиран и танца. Виенският валс представлява постоянно въртене, което изисква долепване на телата на двамата партньори по време на танца, за да не бъдат отскубнати от центробежните сили. По-късно, когато английската кралица кани Щраус в двора си тя е възмутена от бързите ритми и „развратните танци” и нарежда валсът да се изпълнява по-бавно и с повече етикеция.
БЪРЗ ВАЛС
Толкова е бил популярен и модерен, че за него във Виена и в други европейски държави са се строяли специални огромни зали, побиращи 800 двойки (1600 човека). Истинска мания! (салсата у нас ряпа да яде :-)). За съжаление като хореография е сравнително елементарен и еднообразен танц. Въртиш се до припадък. Вероятно по тази причина в нашия формат под названието „бърз валс” са включени много различни и разчупени стъпки, заимствани от други предвалсови и някои менуетни форми и разработки в ритъм ¾. Хореографията при нас е по-облекчена, с оглед на това, че в началото на обучението на някой непрофесионален и нетрениран танцьор може да му се завие свят, но пък е по-богата от към фигури. Трудното на този танц му е да се влезне в бързото темпо. Но веднъж успееш ли, можеш да танцуваш цяла нощ без прекъсване и няма да се умориш!
ТАНГО
Този танц често се води в графа „бални“, въпреки, че оригинално произлиза от Аржентина, което си го прави чист „латиноамерикански“ танц. Като фолклорен танц, някога е бил танцуван масово. Но, както често се случва с фолклорните танци, когато замрат, в стремежа да бъдат запазени, те биват все повече възстановявани и рафинирани през времето, и в крайна сметка дохореографирани и усъвършенствани. В доброто желание да бъдат демонстрирани хем автентично, хем атрактивно, хореографите без да целят това, обогатяват тези танци с времето, така, че понастоящем те вече не са толкова лесни и „социални“ (достъпни за всеобща употреба), както някога са били, а често се изучават в професионални хореографски учебни заведения или специализирани школи. Подобен е и случаят на аржентинското танго. То е един красив и все по-сложен танц, изискващ сериозно посвещение. Но европеецът принципно не е чак толкова мелодраматичен по душа, колкото е латиноамериканецът. И така, този танц, навлизайки в Европа, бива „префасониран“, за да импонира по-добре на европейския натюрел. От интимния и интровертен (притворен) танц „тáнго“, който се танцува прецизно и през пръсти, тук той се превръща в по-мажорен, маршов, тържествен и отворен в стойката танц. Европеецът танцува „тангó“ сякаш с насмешка и закачка, стъпва първично, а резките ритми докарва до крайност в движенията, сякаш на пук. По нашите земи изглежда детайлът и изтънчеността в изтанцуването не са на първо място, а много повече груповото изживяване, демонстрацията и общия дух на забавление. По същата логика, а и за да няма отблъснати от трудността на аржентинското тáнго, в нашата школа ние избрахме да преподаваме европейско тангó. То е по-лесно и достъпно, но все пак значително е запазило автентичния дух на танца, както и ефектното си излъчване.
Тези 12 танца представляват нашата основна танцова програма. Преподаваме ги успоредно (поне три по избор наведнъж), а не един по един, защото така е доказано по-ефективно и по-приятно. Изучаването само на един танц предполага пристрастие и посвещение, което според нас, от гледна точка на социалния танц, е изключително ощетяващо, тъй като така се придобиват качества и умения само в една единствена посока. Така всеки следващ избор за танц би означавал началото на голяма борба с вече здраво вкоренени двигателни навици, което е демотивиращ шок за всеки непрофесионален танцьор. Освен това, отново от гледна точка на социалния танц и прагматизма, много по-полезно е за човек да борави сравнително свободно с поне 2-3 танца, които да може да практикува свободно в неформална среда, отколкото да стои „залепен на стола“ докато дойде „неговият танц“. Пробата на повече танцови роли обогатява личността и човек може по-ефективно да опознае себе си и партньора си чрез танца. Танцът е богатство, което се събира с усърдие, но когато нарасне, човек се чувства пълноценен и богат, защото всеки има нужда от него, дори и да не знае!
Според нас танците са преди всичко изживяване и способ за себеразвитие, отколкото просто добре научени и изпълнени стъпки. Танцът е диалог, комуникация, усет, изкуство, нов език. Не е висша математика и не се зубри. Не е и празноглаво забавление, и всеки, който мисли така е в грешка. Танцът изисква внимание и усърдие, и по време на изучаването му участват и душата, и ума, и тялото на човека в синхрон. По тази причина – предупреждаваме - не винаги е лесно. Битува един мит, че ученето на танци трябва да бъде много забавно и поради тази причина учениците не бива да се затрудняват излишно. Това е една голяма заблуда. Танцът е изкуство, чиято основна ценност е КРАСОТАТА. Където няма красота, няма и наслада - нито за очите, нито за сърцето. Забавлението в уроците по танци следва да се търси не в леснотата, а преди всичко в процеса на усвояване и в постепенното овладяване на трудностите – колкото и абсурдно да звучи това за някои. „Забавното“ трябва да идва от постигнатите с труд резултати, а не да се търси в безхаберното невежество и в неуменията, в отказа от старание или в безцелното лашакане по дансинга. Всеки, който споделя нашето виждане и е готов да понесе това да се учи, а не да бъде хвален изкуствено за щяло и нещяло, е добре дошъл да се позабавлява ПЪЛНОЦЕННО с нас и да се впусне в нови приключения, защото ученето на танци е ИСТИНСКО ПРИКЛЮЧЕНИЕ и често създава един цял нов мироглед :-)
Чакаме ви!
ЦЕЛ И СМИСЪЛ В ИЗУЧАВАНЕТО
НА САЛОННИТЕ ТАНЦИ
Въпреки, че урокът е групов, той всъщност е изграден върху основата на индивидуалното обучение, което създателите на този стил танци са били убедени, че е най-ефективно и приятно. Когато човек учи математика или рисуване например, дори и в група, той не е през цялото време изложен на показ пред останалите, което неминуемо се случва при танците. Вероятно именно поради това не много хора се престрашават да пробват. В група те са принудени през цялото време да се сравняват с останалите членове, което ние чрез нашето обучение желаем да избегнем. Хората учат с различна бързина и ние искаме те да се чувстват щастливи такива, каквито са. Всеки е различен. Хората учат с различно темпо, имат различни умения и очаквания към себе си и процеса. По тази причина в нашите уроци ние даваме възможност на всеки да изучава танците, които сам избере (минимум 3 на брой) и с темпото, което му е приятно. Всеки сам определя целите си за урока и получава индивидуални корекции върху работата си без това да го ангажира, демотивира или засрамва спрямо останалите членове на групата. Ако инструкторът прецени, може да предложи на двама или повече участника в урока да работят заедно върху дадена стъпка, техника или проект, ако вижда, че имат общи цели, сходно ниво или приятна и изграждаща танцова комуникация. Но решението дали това ще се случи е лично. Ако дойдат двама или повече човека, които изрично желаят по време на урока да работят заедно – това ще бъде уважено. Същото важи и за двойките, които искат да имат общ танцов проект. Единствено по време на практическото упражнение (или т.нар. парти) всички танцуваме заедно.
ПЪРВИ СВАТБЕН ТАНЦ
Ако решите да изтанцувате с бъдещата си половинка танц на собствената си сватба и да покажете на близките и приятелите си хармонията на танца, която желаете да пренесете и в бъдещия ви съвместен живот с любимия човек, тогава обещаваме ви за десетина урока да ви научим да танцувате с лекота избран от вас танц от нашата програма и да смаете всички.
ДЕЦА В ОБУЧЕНИЕТО
Ако искате да запишете детето си на танци, непременно ни го доведете да се запознаем с него и да видим дали ще му хареса при нас. Имаме богат опит в работата с деца, но наистина е важно на него или на нея да им хареса :-) Работим само с деца в училищна възраст.
ПОДАРЪЦИ
Добре е да знаете, че първият урок при нас е подарък. Това ви дава възможност, без да се ангажирате с абсолютно нищо, да пробвате дали условията и танците ви допадат и едва тогава да решите дали ще се посветите.
За всеки следващ човек, който доведете в нашето студио и реши да се запише (вкл. роднини, приятели, колеги), получавате още един урок подарък.
КАК ПРОТИЧА ЕДИН УРОК ДНЕС?

УРОЦИТЕ
са в предварително договрено с инструктора време :-)
Практическо упражнение
на наученото в уроците:
НЕДЕЛЯ: 18:00 - 19:30ч.