Предлагаме на вашето внимание 12 различни танца обобщаващи два стила - така наречените латиноамерикански танци и бални (стандартни) танци.

 

Латиноамериканските ни танци включват:

​

РУМБА

Това е танцът на любовта. Бавен фолклорен кубински танц, чието оригинално заглавие е болéро. Когато е популяризиран по света (основно чрез състезателния формат на „спортните танци“), този танц е станал известен под името румба, което всъщност е име на друг, много по-бърз и темпераментен кубински танц. Но румбата, такава, каквато се преподава днес в залите по салонни танци, е лиричен, сантиментален и романтичен танц, и като настроение се доближава до бавния американски блус. Това е един от най-любимите танци на учениците в нашето студио.

 

ЧА-ЧА-ЧА

е жизнерадостен кубински фолклорен танц с динамичен характер и отчетлив ритъм. Любим е на повечето танцьори, заради мажорните и лесни за тананикане латино парчета. Носи много весело настроение и може да бъде изтанцуван върху повечето съвременни поп парчета, които звучат по радиото или в обикновените дискотеки. Много е близък като изживяване и стил до салсата, но е по-труден поради насечените малки стъпчици в средата, чието изтанцуване с токчета възпроизвежда звука „чат-чат-чат“ откъдето идва и названието на танца. Броенето е по-сложно, както и техниката на танцуване, тъй като изисква бързина и точност. Но когато се овладее е много забавен и закачлив.  

 

САЛСА

прилича на… доматен сос с много подправки ;-) Когато слушаме музиката, откриваме, че това е кубински танц с разнообразни примеси от музиката на други народи. Съдържа африкански, мексикански, та дори и арабски ритми и напеви. Като танц носи белезите на Куба, затова секси стойката и забавлението стоят в основата на философията на този изключително повратлив танц. Доста пасва на характера на балканските мъже, тъй като мъжката роля в него е на „мачо-непокист“, който определено е „пич”, майстор и знае как да „врътка“ една „мацка“ наляво-надясно (което по някакъв начин явно отразява и затвърждава общата визия за българина и затова салсата е толкова популярна у нас, въпреки, че мъжете ни не са особено привлечени от танците като цяло). Неговите маймунджилъци са далеч по-облекчени и лежерни в сравнение с нейните. Ролята на жената е на секси мадама (блянът на всеки балканец). Нашето студио преподава на българския мъж и танци като валс и пасо добле, които има на какво още да го научат и да го развият – другото така или иначе той си го носи, нали така ;-)

 

МАМБО

Американското мамбо е плод на смесване между кубинския сон (предшественикът на салсата) и рокендрола. Говори се, че кубински емигранти занасят своите музика и танци в американските музикални клубове по времето, когато рокът е бил модерен. Двата танца се смесват естествено, тъй като имат акцент на второ време. Американското мамбо се танцува горе-долу като салса на някое от по-бавните рокендрол парчета. В крайна сметка този танц се обособява като самостоятелен стил. Композират се нови песни, които звучат като рок, но имат латино и джаз привкус. Танцът има латиноамерикански корени, но е „посеверноамериканчен”, т.е. опростен дотолкова, че всеки да го може :-) Носи визията повече на секси салсата и чачачато, отколкото на прагматичните американски рокендрол и суинг хореографии. Сливането на рока и салсата в мамбо не е било много трудно, защото като баланс и въртения двата танца си приличат ужасно. (Съществува още и кубинско мамбо, което е салса с акцент на второ време. Наричат го салса-мамбо или салса „on two”, но ние не го преподаваме.)

 

РОК

...ендролът е музиката на всички времена. Танцът донякъде е актуален и днес. На музиката на рокендрола могат да се танцуват 7-8 различни танца, които са били измислени и модерни през различните десетилетия на миналия век. Буги-буги, суинг, туист, джайв, чарлстон са някои от разновидностите му. Ние танцуваме по-лежерната му форма, разработена върху основата на бавния суинг. Като американски танц, рокът носи типичните белези на северноамериканската култура и представлява един хем забавен, хем практичен танц. Толкова е бърз и въртелив, че удобството и добрия баланс са задължителни за него.

 

САМБА

е известна като бразилски танц, но всъщност има африкански корени. Тя е динамичен танц с отчетлив ритъм, изпълнен от най-разнообразни ударни инструменти, който се смесва с освободени, секси движения. В оригинал самбата не е салонен танц за двойки. Тя е част от културата на древните африканските племена – от техните религиозните ритуали, както и от онези танцови ритуали за намиране на партньор и продължаване на поколението. По късно, като роби в Бразилия, африканците мечтаят за свободата си танцувайки своята самба нощем, тъй като през деня са експлоатирани на плантациите. Така самбата е пренесена и доразвита в Бразилия, където преминава и в бойно изкуство (капойера). В наши дни самбата в Бразилия се е превърнала по-скоро в карнавален, параден танц символизиращ свободата. Когато е популяризирана по света, тя е претърпяла сериозни изменения и е хореографирана и като салонен танц. „Бразилската самба” е по-различна и трудна от салонната. По времето, когато танците по двойки са били модерни салонната самба е измислена с цел всеки да може да се забавлява и всячески да изживява тази красива, динамична и тонизираща музика. Голям принос за това имат спортните танци, които тогава се обособяват като формат. Много хора и днес предпочитат именно тази версия, която също носи много от духа на празника и свободата, както е в оригинал.

 

ПАСОДОБЛЕ

Пресъздава испанската корида. Въпреки това се твърди обаче, че този танц не е испански,  а е измислен първоначално във Франция, като е използвана техниката на циганско-испанския фолклорен танц фламенко. Изграден е върху музиката, на която се извършва бикоборството. Затова за този танц разполагаме единствено с една мелодия и множество нейни ремикси и римейкове. Измислен е като салонен танц, за изпълнение по двойки, с основната цел – забавление. Това е единственият танц от нашите, в който кавалерът е в ролята на истински стопроцентов мачо-мъжкар (тореадор), а дамата има право да тропа с крак и да проявява твърд характер като в същото време да е женствена, грациозна и предизвикателна като червен плащ.

 

БАЧАТА

Този танц е доминикански и е сравнително нов спрямо кубинската салса, въпреки, че в българските салса школи тези два танца често вървят заедно. Музиката му е нещо средно между кубинските танци болéро и чачача. Танцът също сякаш е примесен от тях. Страничното шасе от чачача е взето и на негова основа е и бейсикът, както и пластиката му. Настроението му е романтично и интровертно както в болéрото (румбата). Който е танцувал болéро (румба) и чачача няма да има никакви проблеми с бачатата.

 

МЕРЕНГЕ

Този танц можем да наречем „бейсикът“ на всичките латиноамерикански танци. Който научи техниката на стъпване на меренге, може да е сигурен, че оттук нататък вратата за всички латино танци му е широко отворена. Меренгето е най-лесният и най-забавен латино танц. Танцът „купон“. За съжаление на по-дългогодишните танцьори той им се струва „несериозен“. Но пък е идеален за начинаещи танцьори. Чрез него те ще усетят най-добре латиноамериканския дух и техниката на танцуване.

 

Балните ни танци включват:

 

БАВЕН ВАЛС

Или английски валс. Танцът на принцовете и принцесите от приказките. Също романтичен и любовен като румба, но по-официален. Румбата носи топлата спонтанност на латино емоцията и е насочена навътре - към изживяване между двамата партньори. Валсът е по-екстровертен танц – той разкрива любовта между кавалера и дамата на зрителите, но го прави по възможно най-елегантен и приемлив за обществото начин. Вероятно, затова този танц е толкова подходящ за първи сватбен. Мнозина смятат логически, че вероятно заради темпото, бавният валс е предшественик на бързия, но е тъкмо обратното. Пръв Щраус засвирва музиката „валс“, въз основа, на която е хореографиран и танца. Виенският валс представлява постоянно въртене, което изисква долепване на телата на двамата партньори по време на танца, за да не бъдат отскубнати от центробежните сили. По-късно, когато английската кралица кани Щраус в двора си тя е възмутена от бързите ритми и „развратните танци” и нарежда валсът да се изпълнява по-бавно и с повече етикеция.

 

БЪРЗ ВАЛС

Толкова е бил популярен и модерен, че за него във Виена и в други европейски държави са се строяли специални огромни зали, побиращи 800 двойки (1600 човека). Истинска мания! (салсата у нас ряпа да яде :-)). За съжаление като хореография е сравнително елементарен и еднообразен танц. Въртиш се до припадък. Вероятно по тази причина в нашия формат под названието „бърз валс” са включени много различни и разчупени стъпки, заимствани от други предвалсови и някои менуетни форми и разработки в ритъм ¾. Хореографията при нас е по-облекчена, с оглед на това, че в началото на обучението на някой непрофесионален и нетрениран танцьор може да му се завие свят, но пък е по-богата от към фигури. Трудното на този танц му е да се влезне в бързото темпо. Но веднъж успееш ли, можеш да танцуваш цяла нощ без прекъсване и няма да се умориш!

 

ТАНГО

Този танц често се води в графа „бални“, въпреки, че оригинално произлиза от Аржентина, което си го прави чист „латиноамерикански“ танц. Като фолклорен танц, някога е бил танцуван масово. Но, както често се случва с фолклорните танци, когато замрат, в стремежа да бъдат запазени, те биват все повече възстановявани и рафинирани през времето, и в крайна сметка дохореографирани и усъвършенствани. В доброто желание да бъдат демонстрирани хем автентично, хем атрактивно, хореографите без да целят това, обогатяват тези танци с времето, така, че понастоящем те вече не са толкова лесни и „социални“ (достъпни за всеобща употреба), както някога са били, а често се изучават в професионални хореографски учебни заведения или специализирани школи. Подобен е и случаят на аржентинското танго. То е един красив и все по-сложен танц, изискващ сериозно посвещение. Но европеецът принципно не е чак толкова мелодраматичен по душа, колкото е латиноамериканецът. И така, този танц, навлизайки в Европа, бива „префасониран“, за да импонира по-добре на европейския натюрел. От интимния и интровертен (притворен) танц „тáнго“, който се танцува прецизно и през пръсти, тук той се превръща в по-мажорен, маршов, тържествен и отворен в стойката танц. Европеецът танцува „тангó“ сякаш с насмешка и закачка, стъпва първично, а резките ритми докарва до крайност в движенията, сякаш на пук. По нашите земи изглежда детайлът и изтънчеността в изтанцуването не са на първо място, а много повече груповото изживяване, демонстрацията и общия дух на забавление. По същата логика, а и за да няма отблъснати от трудността на аржентинското тáнго, в нашата школа ние избрахме да преподаваме европейско тангó. То е по-лесно и достъпно, но все пак значително е запазило автентичния дух на танца, както и ефектното си излъчване.